[First published on now closed Foreign Policy Bulgaria. The Web Archive has captured the original version.]
С напредването на предизборната кампания във Франция, разноцветни политически анализатори развълнувано подхванаха клавиатурите. Критики, дискусии, четохме (за) какво ли не: финансовата криза в еврозоната виновна за това, имигрантите с „мюсюлмански вид“ (каквото и това да значи) виновни за онова,… Откъслечни обаче бяха анализите, засягащи външната политика на Франция и особено дейностите, засягащи арабско-мюсюлманските страни, в които се случваха и продължават да се случват дълбоки промени. Иска ми се да поговоря накратко за отношението на френския държавен апарат към тези страни. Преди да стигнем до самите дипломатически вицове по време на Тунизийската и Египетска революции обаче, малко връщане назад във времето: началото на „царството на Сарко Първи“ (както доста френски медии наричат петте години на президентство на Никола Саркози).