Днес 23 октомври 2011, се държат първите свободни избори в Тунис. 7,5 милиона са записани в изборните листинги, 111 партии представят кандидати. Целта? Съставяне на едно Учредително Събрание от 217 депутати с едногодишен мандат, което да напише конституцията на демократична Тунис. Междувременно, то също така ще служи за контрол на правителството, ще приема закони и ще избира президент, който ще назначи ново правителство. Първите резултати ще бъдат на разположение от понеделник, 24 октомври, и ще бъдат окончателно обявени на 29 октомври.
Използването на пропорционално представителство би трябвало да позволи по-голямата част от големи партии да участват в новото събрание. Няколко тунизийски видни фигури изразиxа загриженост, че множеството партии да бъдат представени представят риск за разпокъсване на Събранието. Това би могло да отвори пътя на преговори зад кулисите и политическа нестабилност поради крехкостта на такова правителство, заложник на парламентарната игра.
Но в същото време много наблюдатели смятат, че пропорционално представителство ще помогне за предотвратяване на една партия, спечелваща абсолютно мнозинство. Това е важно, като се има предвид, че ислямистката партия Еннада се превърна в любима, според (спорните) проучвания, кредитиращи я с 20 до 40% (или 50%) от потенциалните гласове. “Пропорционалността в Тунис би трябвало да ни позволи да избегнем една ситуация, сравнима с тази в Алжир през декември 1991 г., когато Ислямския фронт за спасение дойде близо до абсолютното мнозинство на парламентарните избори”, заяви член на Върховния съд, който желае да остане анонимен.
Освен Еннада, важни са другите пет основни политически формации, които, щяло нещяло, ще трябва в бъдещето да се разберат и да работят заедно, въпреки множеството разногласия между тях.
Първата от тях е Демократическата прогресивна партия (ПДП), водена от Ахмед Нажиб Шебби. Става дума за центристка партия, която беше разрешена по времето на Бен Али (което не попречи на неговите членове да бъдат тормозени от политическата полиция). ПДП се очаква да привлече гласовете на бизнесмените и на част от буржоазията от крайбрежните градове. Тази формация твърди, че е втората най-важна в Тунис, което негласно означава, че тя си придава ролята на главен водач на членовете на прогресистката политическа фракция; ръководство вече оспорено от други формации.
Следва Еттакатол (Демократически форум на труда и свободите), начело на който е социал-демократа Мустафа Бен Джаафар, близък до френската социалистическа партия. Еттакатол отхвърли “всякаква форма на алианс преди изборите от 23 октомври” и отрече всякаква връзка с Еннада.
Третата не-ислямистка формация е Ал-Кутб (Модернистки демократичен полюс, ПДМ). Това е коалиция на леви и крайно леви партии, включително Еттаждид (Подновяване, бившите комунисти). Ал-Кутб е една от партиите, която най-открито се противопостави на ислямистите от Еннада, осъждайки водените от последната физическо насилие и сплашване. Недвусмислена позицията, която й печели подкрепата на много тунизийци и което й дава надежда за добри резултати на изборите.
Към тези три не-ислямистки партии се прибавя Конгреса за републиката или Моттамар Марзуки, исторически опонент на Бен Али. Доста активен в социалните мрежи, той бе претърпял няколко атаки и хакове, което беше позволило на някои от неговите членове да твърдят, че президентската кампания вече е започнала и е с цел да се дисквалифицира всяко предложение от страна на Моттамар Марзуки.
Последна, но не на последно място, е Лейбъристката тунизийска партия (Партия на труда), водена от Абделжелил Бедуи и произхождаща от движението на влиятелния синдикат УГТТ. Нейната роля по време на революцията от януари би трябвало да й позволи да събере гласове и влияние в дискусиите за бъдещето Учредително Събрание.
Жалко е, че не-ислямистките партии не се разбраха въз ознова на една минимална политическа платформа. Това отваря пътя на Еннада, която вероятно ще събере всичките залози.