Днес (както и минали дни) си четях пресата в търсене на статии за случващото се в Египет: последните дни бяха доста напрегнати, парламентарните избори не бяха отложени и започват днес. Затова е много важно какво се пише и разказва в медиите за този предизборен период, на фона на гласове за бойкот на изборите и засилена кампания…

Разбира се, чета и български вестници по въпроса. Доста бях нетърпелива да прочета какво специалния пратеник на дневник.бг ще напише по въпроса. И… да си кажа честно, разочарована съм. Ето защо.

Пише, че ”телевизиите “Ал Джазира” и “Ал Арабия” не се ползват с особена почит на египетска земя”. Така ли? Всъщност, има две много интересни твърдения в това изречение. Първото твърдение е, че се слагат Al-Arabiya и Al-Jazeera в един кюп. Второто е, че египтяните не ги почитат. Тези две телевизии си водят война и много различно третират събитията в Арабския свят. Да ги сложи човек в един кюп е невярно. Твърдението, че египтяните ги нямат на почит… ами грешно е, чисто и просто. Много хора не харесват едната, защото предпочитат другата. Но в сравнение с местните телевизии, като например “любимата” EgyTV, която прави масова дезинформация на поразия и, която много красиво я хакнаха преди няколко дни, египтяните доста гледат тези две не-на-почит телевизии. Както някои от тях казват, тези два канала са най-малкото медийнно зло. Най-накрая, не трябва да се забравя, че Al-Jazeera има един специален канал – Al-Jazeera Mubashar Misr (AJMM) – който предава директно. За разлика от всички други телевизии, AJMM има 3 камери, снимащи постоянно: другите телевизии имат най-много две. С други думи, когато стане нещо, всички погледи са забити в AJMM.

По-нататък чета:

“Още на входа на площада ни посрещат млади момчета, които искат да ни видят документите и да ни претърсят чантите. “Защо?” питаме ние и молим да ни покажат някакъв документ. “Заради сигурността” отговаря проверяващият на видима възраст около 16 години и не ни пуска да минем, преди да прерови старателно багажа ни.”

Намирам употребения тон за ненужно презрителен. Изглежда, че един 16-годишен тинейджър, който третира всеки присъстващ на “Тахрир” по точно същия начин, е повод за раздразнение. Изглежда също, че специалният пратеник на “Дневник” не е разбрал точно целта на тази занимавка, или добре го е прикрил, ако е разбрал. От началото на революцията, хората се организират по този начин и така се осигурява сигурността на площада. Точно защото разни такива проверяващи с “видима възраст около 16 години” (може и по-млади, може и по-стари, какво значение?) са там и си вършат съвестно задължението, точно затова именно никога, никой не е пострадал по време на демонстрации. Разбира се, агресия имаше, но от страна на платени наемници. Т.е. не от хора, които мирно протестират на площада. Точно, защото такива “келемета” осигуряват сигурността на влизащите.

“Навсякъде има транспаранти, призоваващи за падането на управляващия военен режим.”

И защо пък да не снимате това? Защо да взимате снимки от Reuters, които показват амбулантни търговци, продаващи портокалов сок? На разходка ли сте, или отразявате първите пост-революционни избори? Много разочароващо, наистина.

Следва спирка в полева аптека:

“По пода намираме разпилени десетки опаковки от най-различни лекарства, маски за лице и спринцовки. Всичко това е дарение и трябва да бъде подредено, разказва ни Раша, която енергично подрежда таблетките “ибупрофен,” пише нещо на телефона си и обяснява защо според нея изборите трябва да се състоят въпреки всичко.”

Описанието й е като на наркоманско свърталище… Жалко. Жалко, че не се написа за всички доброволци, които спасяваха животи дни наред, за всички аптекари, които даваха лекарства безплатно или на силно намалени цени, за групите във Facebook, организиращи колектни пунктове и транспорт на медикаменти. Жалко, че не се написа за импровизираните кръводаряващи пунктове, където нормални граждани – като вие и мен – ходеха да си дават кръвта – понякога 2 пъти на ден в случаи на рядка група! – за тази революция.

И пак попадаме в този фрустриращ, разочароващ случай:

“[…] и обяснява защо според нея изборите трябва да се състоят въпреки всичко.”

Точка? Е, че защо да не ни разкажете, де? Снимки няма, информацията е повърхностна,…

Да си призная, много се смях на това твърдение, особено на удебеленото:

“Съставянето на новото правителство, ръководено от бившия премиер от времето на Мубарак Камал ал Ганзури, е отложено чак след приключването на изборния процес. Той има добра слава на улицата […].”

Сериозно ли говорите? Защо една дума не казвате за факта, че повечето демократични движения изкараха веднага комуникета, че не го приемат за премиер? Ами седящата стачка часове наред пред министерския съвет, започната общо взето веднага след обявяването му на този пост? Защо толкова добри думи за един бивш премиер на диктатор, който просто е възстановен на същата позиция от военната хунта? И защо се преиначава истината? Просто недоумявам.

“Пред нас виждаме тълпа с пистолети и събрани от земята камъни.”

На улица “Рамзес”, недалече от “Тахрир?” Честно? Невъзможно ми изглежда. Не обвинявам написалият го в лъжа, просто не ми се струва възможно. Първо, не че египтяните не притежават оръжие. Имат, разбира се. Но някакви хора, седящи в близост до “Тахрир” с извадено оръжие без никой нищо да направи по въпроса…? Невероятно. Питах няколко приятели, които са били вчера в района: никои такова нещо не е видял или чул. “Един журналист вижда нещо необичайно: снимка има ли от тези хора?” – “Ами няма”, отговарям аз, “Ами значи няма доказателства за такова нещо. Толкова изглежда е съществувало колкото едно момче от Хелиополис, за което казаха, че е починало, пък сега се появи по телевизията…”  И друг приятел ми се смя: “Ти луда ли си, точно в предизборен ден? В някой квартал в предградията може би, но около “Тахрир” – в никакъв случай! Ако някой само се приближи с оръжие, ще го изядат жив!”

Един приятел журналист, прекарал цял следобед в Тахрир и околностите, ми отговори: “Не, не се притеснявай, няма такива неща. Хората са спокойни и нетърпеливи, не губим вяра и надежда. Големият ден идва.” 

Успешни първи пост-революционни избори, Египет