Заплашена от изчезване? Външната политика на Франция при Саркози

Standard

[First published on now closed Foreign Policy Bulgaria. The Web Archive has captured the original version.]

С напредването на предизборната кампания във Франция, разноцветни политически анализатори развълнувано подхванаха клавиатурите. Критики, дискусии, четохме (за) какво ли не: финансовата криза в еврозоната виновна за това, имигрантите с „мюсюлмански вид“ (каквото и това да значи) виновни за онова,… Откъслечни обаче бяха анализите, засягащи външната политика на Франция и особено дейностите, засягащи арабско-мюсюлманските страни, в които се случваха и продължават да се случват дълбоки промени. Иска ми се да поговоря накратко за отношението на френския държавен апарат към тези страни.  Преди да стигнем до самите дипломатически вицове по време на Тунизийската и Египетска революции обаче, малко връщане назад във времето: началото на „царството на Сарко Първи“ (както доста френски медии наричат петте години на президентство на Никола Саркози).

Continue reading

#NoWalls : Краят на една стена на срама

Standard

Може би си спомняте как преди няколко месеца египетската армия построи стени, преграждащи няколко централни улици около площад Тахрир в Кайро. Стените са много ясни символи… и разрушаването им – още по-ясно. Няма да влизам в повече обяснения, ще стане псевдо-лирично и сълзливо. Снимките говорят сами.

В началото

В началото

Без коментар

Без коментар

Сериозни сме

Сериозни сме

Стъпка по стъпка

Стъпка по стъпка

До последния камък

До последния камък

Египетска революция 2?

Standard
Монтаж, изобразяващ двете лица на една и съща власт - Мубарак и Тантауи.

Монтаж, изобразяващ двете лица на една и съща власт – Мубарак и Тантауи.

Просто е чудесно. Видеото, имам предвид 🙂 Става дума за един много успешен монтаж. Започва с телевизионната обява за напускането на Мубарак, направена с гробовен глас от бившия главен началник на тайните служби и ефимерен премиер Омар Сулейман. Точно тази, митичната, да.

Но вместо да се привърши както оригиналната с обявлението, че Мубарак напуска и предава властта в руцете на Генералния щаб (SCAF), т.е. военната хунта, която продължава да издевателства в Египет, това видео продължава с изброяването на всички престъпления от страна на военните. Не знам кой е имитаторът, но е направо перфектен: чуваме как Омар Сулейман изброява всичките нарушения на човешките права от година насам. Агресии, стреляне с истински куршуми срещу мирни манифестанти, военни дела, … и последната провокация: затварянето на доста неправителствени организации за защита на човешките права. (За последното не сме ви писали засега, но и това идва.)

На 25-ти януари ще видим дали втора Революция ще се случи в Египет, този път не срещу диктатор на власт от 30 години, а срещу военна хунта, която, под прикритието на преходния период, направи преврат.

Откровенията на Омар Сулейман:

Една година след началото на революцията, отново самозапалване в Тунис

Standard

Едва една година след отчаяната постъпка на Мохамед Буазизи, която му струва живота и предизвика Тунизийската революция, друг мъж се самозапали на 5 януари в Тунис. Защо?

Става дума за 48-годишен баща на три деца. Той е бил без работа от доста време, което за съжаление важи за голяма част от населението в провинция Гафса – район, известен с мините си, но в който безработицата е епидемична. Хората са бедни, насилието – постоянен детайл от пейзажа. Размириците са още по-чести от ноември насам, след като се обявиха резултатите от конкурс за приетите за работа в единствената фирма-работодател, Compagnie des phosphates de Gafsa (CPG, Компания за фосфати в Гафса). Минната индустрия в Тунис и по-точно продукцията на фосфати са, заедно с туризма, основни за приходите на страната; производството на фосфати класира Тунис на 5-то място по добив. Различните социални проблеми и размириците след падането на Бен Али, парализираха минната дейност в тази провинция, което като резултат предизвика драстично спадане на продукцията (60%) и загуба на около 800 милиона динара (еквивалента на 450 милиона евро).

На 5 януари беше предвидена визита на трима министри: Халил Зауиа (социален министър), Мохамед Ламин Шакхари (министър на индустрията) и Абделуахаб Маатар (министър на труда). Тези представители на настоящето правителство бяха дошли, за да придобият представа за икономическото и социално състояние на провинция Гафса. Самозапалилият се мъж е участвал в седяща стачка на безработни от няколко дни. Той бил изпратил писмо преди идването на министерската делегация, в което моли за среща с нея, но така и не е получил отговор. Според свидетели, мъжът просто се залял с бензин и се запалил… Състоянието му е много тежко, не се знае дали ще оживее.

След станалото, около 200-та младежи са се събрали за протест и са хвърляли камъни по полицията. Засега, за други размирици не е съобщено.

Свидетели са пуснали във Facebook видеото от самозапалването на мъжа. Не е особено приятно, така че хора със слаби сърца могат да го пропуснат.

Jingle Bells, Jingle All The Way… Калашници ще има от сърце

Standard

За да внеса нотка на успокоение ще кажа, че иракчаните ще имат с какво да се защитават. И то как! Е, че от’де? Ми, че от Америката…

Значи… Оттегли се американската “освободителна” армия. Това, което беше по-малко оповестено в пресата, е една конференция в Пентагона на 5-ти декември, проведена на затворени врати, по време на която Джон Джонс (секретар на отбраната) представил квитанцията. С други думи – колко ще струва оттеглянето на войската. Един френски вестник, известен от десетилетия със способността си да си пъха носа общо взето във всичко, което някои политици отчаяно се опитват да крият, дава няколко любопитни подробности. Според него, френските военни аташета от посолството, винаги доста внимателни какво си разправят американските им колеги, докладват как Джонс обяснил, че стойността на оставеното в Ирак оръжие е около 700 милиона долара.

Коледен подарък? Ами… не точно: по-скъпо би струвало да се прибере това оръжие в Щатите. Хватката е, че не само US Army “подарява” това тежко снаряжение (танкове, напр. М1 Аbrams, но и също камиони, разни блиндирани нещица и т.н.), но и ще учи местните как да си служат с тях. С други думи, Пентагонът ще осигури на (предпологаемите) добри ученици няколко стотина инструктори за нужното време (т.е., неопределено…), които ще бъдат охранявани от наемни войници. Според френските аташета, Джонс се бил изказал доста загрижено по въпроса за необходимостта да се обучат иракските войници как да си служат с “танкове, пропулсирани от едни турбини, произхождащи от самолетен мотор, както е случая с танковете Аbrams”. Според него, казва рапортът на французите, американците ще направят “груба грешка”, ако не научат иракчаните да си служат със завещаното им оръжие.

Не би била пълна картинката, ако не спомена “военно-индустриалните лобита”. Те не са кой знае колко недоволни от този щедър коледен подарък. Всъщност, краят на военната намеса на Щатите в Ирак не е лоша новина за тях. Защо? Ами защото нали ще трябва американската армия да замести всичко (или поне доста голяма част) от оставеното в Ирак снаряжение. И тъй като от сега нататък иракчаните имат и ще могат да си служат с американско оръжие, Ирак става доста интересна военно-търговска цел. Според френските служби за сигурност, от 2009 насам, фирмата Lockheed Martin предлагала на Багдад да им предостави 18 военни самолета F-16 Block 52; един предварителен договор изглежда е подписан (на 5-ти декември т.г.) за скромната сума от 835 милиона долара.

Но това, което е важно е, че иракският благодетел не само похарчи милиарди през последните 8 години за война, но и няма намерение да изостави страната в мрежите на корупцията. По-точно, Багдад приютява най-могъщото американско посолство в света. Неговата площ надвишава тази на (държавата) Ватикана в Рим. В този периметър, наречен “зелената зона”, в непосредствена близост до иракските министерства, няколко хиляди американски дипломати, обкръжени от военни и наемни части, ще продължат, по думите на един високопоставен френски дипломат, да “бдят над благополучието на тази присъединена територия на американската империя”.

[Избори в Египет] Частични резултати

Standard

На фона на случващото се, не сме забравили за изборите. Ето набързо какви са резултатите за момента. Напомням, че третият и последен етап на изборите за долна камара предстои.

Както може би сте го чули/чели, засега Партията за Свобода и Права (FJP, сформирана от Мюсюлманските Братя) е печеливша, следвана отблизо от Ел-Нур (Светлина). Последната е “салафистка”, т.е. ислямистка, за разлика от FJP, която е считана за умерена. Според Ал-Ахрам в сътрудничество с Jadaliyya (независим онлайн информационен бюлетин от Института за Арабски изследвания), резултатите от първия етап на парламентарните избори са:

  • FJP засега печели 49%;
  • Ел-Нур: 20%;
  • Египетския блок: 10%;
  • Уафд: 7%;
  • Революцията продължава: 4%.

Според частични преброявания, FJP е начело в говернората Гиза, следвана от Ел-Нур и Египетския блок. По отношение на водещите две позиции, подобно е положението и в говерноратите Шаркия (FJP води с 45% от гласовете, Ел-Нур следва с 19%), Исмаилия, Менофия и Бехейра. Голямата изненада май ще дойде от Суез, където Ел-Нур води с почти 50% от гласовете.

Внимание: държа да подчертая, въпреки че тенденцията изглежда ясна, че тези резултати са частични. Първо, гласовете от втория етап не са приведени към глобалните преброявания. Второ, някои части от досега гласувалите провинции трябва да проведат избори тепърва (някъде към 10 януари) поради нередности в нормално време. Най-накрая, третият етап предстои, т.е. една трета от страната все още трябва да се произнесе.

#OccupyCabinet: Армията и полицията – мръсни ръце

Standard

Днес (16 срещу 17 декември) ситуацията в Кайро беше много хаотична и напрегната… Да, пак. Защо? Армията реши да разгони мирната седяща стачка, стартирала на 25-ти ноември в знак на протест срещу назначаването на Камал Ганзури за министър-председател. Тази мирна стачка – никакви инциденти не е имало от началото досега – е известна с хаш-тага в Twitter #OccupyCabinet.

За да придобиете поне минимална представа за случващото се по улиците на Кайро, ето една доста изчерпателна сбирка от “най-говорещите” видео и снимки от днес. الجيش و الشرطة ايد وسخة, скандираха манифестантите: “Армията и полицията – мръсни ръце”.

Внимание: последните 5-6 снимки не се препоръчват на много чувствителни лица…

Continue reading

“Дневник” на предизборна разходка в Кайро…

Standard

Днес (както и минали дни) си четях пресата в търсене на статии за случващото се в Египет: последните дни бяха доста напрегнати, парламентарните избори не бяха отложени и започват днес. Затова е много важно какво се пише и разказва в медиите за този предизборен период, на фона на гласове за бойкот на изборите и засилена кампания…

Разбира се, чета и български вестници по въпроса. Доста бях нетърпелива да прочета какво специалния пратеник на дневник.бг ще напише по въпроса. И… да си кажа честно, разочарована съм. Ето защо.

Пише, че ”телевизиите “Ал Джазира” и “Ал Арабия” не се ползват с особена почит на египетска земя”. Така ли? Всъщност, има две много интересни твърдения в това изречение. Първото твърдение е, че се слагат Al-Arabiya и Al-Jazeera в един кюп. Второто е, че египтяните не ги почитат. Тези две телевизии си водят война и много различно третират събитията в Арабския свят. Да ги сложи човек в един кюп е невярно. Твърдението, че египтяните ги нямат на почит… ами грешно е, чисто и просто. Много хора не харесват едната, защото предпочитат другата. Но в сравнение с местните телевизии, като например “любимата” EgyTV, която прави масова дезинформация на поразия и, която много красиво я хакнаха преди няколко дни, египтяните доста гледат тези две не-на-почит телевизии. Както някои от тях казват, тези два канала са най-малкото медийнно зло. Най-накрая, не трябва да се забравя, че Al-Jazeera има един специален канал – Al-Jazeera Mubashar Misr (AJMM) – който предава директно. За разлика от всички други телевизии, AJMM има 3 камери, снимащи постоянно: другите телевизии имат най-много две. С други думи, когато стане нещо, всички погледи са забити в AJMM.

Continue reading

[Избори в Египет] Ден първи

Standard

Изборите започнаха тази сутрин, в 8 ч. местно време. Припомням, че днес, 28, и утре, 29 ноември, са изборите за Народно събрание в следните 9 провинции: Кайро, Александрия, Луксор, Ал-Фаюм, Порт Саид, Дамиета, Кафр ал-Шейх, Червено море. Днес и утре 17,5 милиона потенциални гласуващи са очаквани в секциите. Те ще избират от общо 3 809 кандидата, състезаващи се за 168 депутатски места. 9 841 съдии наблюдават провеждането на изборите. Следя ситуацията час по час и се опитвам да пускам възможно най-точни и интересни данни.

[UPDATE] Националната телевизия съобщи, че избирателните бюра, отворили със закъснение ще затворят по-късно също (в 21 часа, по-точно). Агенцята МЕNА току-що предаде казаното от назначения в петък премиер Камел ал-Ганзури: ново правителство ще бъде обявено до края на седмицата, вероятно в четвртък.

Иначе Google също отбелязва първите парламентарни избори в Египет след свалянето на Мубарак:

Continue reading

[Избори в Египет] Кой гласува? По какви правила?

Standard
  • Население: (около) 85 милиона
  • Граждани, имащи право да гласуват: (около) 50 милиона
  • Парламентарен състав: двукамарен
  • Народно събрание: Долна камара
  • Съвет Шура: консултативна Горна камара

Народно събрание, избрано от хората

Избирателният процес е проведен в продължение на три етапа, всеки включващ избори в девет провинции (от общо 27). Втори тур се провежда една седмица по-късно, ако никой от кандидатите не е получил поне 50% от общия вот.

За първи път, събрание е избрано чрез смесена избирателна система, при която две трети от общия брой места са избрани в съответствие със списък на пропорционално представителство, а останалата една част e избрана в съответствие с индивидуална кандидатура.

Изборни дати: начало на 28 ноември, край на 10 януари.

Continue reading

Писмо до всички хора по света от нас, протестиращите на площад “Тахрир”

Standard

Текстът, който следва, е написан от различни египетски активисти и защитници на човешките права. Предоставен е от Рами Рауф, директор на онлайн-медиите за Египетската инициатива за лични права и медиен консултант на института Назра за феминистки изследвания (насочена към правата на жените научна организация).

Актуализации на положението в Египет: Какво се случва

Уважаеми хора,

Пиша ви, за да ви разкажа за положението в Египет в момента, тъй като не съм сигурен за точността на медиите. Миналият петък (18 ноември 2011 г.) имаше огромна демонстрация на площад “Тахрир”, зовяща за прекратяване на военното управление, за край на военните съдебни дела на цивилното население (над 12 000 цивилни са били съдени във военни трибунали от падането на Хосни Мубарак) и да се противопостави на техните над-конституционни принципи. Имаше огромен брой хора от различни общности, които присъстваха на демонстрацията, и повечето от тях напуснаха площада вечерта.

Continue reading

Изборите в Египет: отложени? – В крайна сметка, не

Standard

[Update] Генералният щаб държа пресконференция преди час. Много въпроси бяха зададени, малко задоволителни отговори получени. Както и да е: генералите Моктар Ел Мола и Мамдух Шахин, заедно с членове на Висшата избирателна комисия, бяха там. Изборите ще се проведат както планирано предварително, а именно: начало на 28 ноември. Между другото, Висшата избирателна комисия е обявила, че ще се глобавят гражданите, които не гласуват!

В една реч във вторник, фелдмаршал Тантауи обясняваше, че парламентарните избори ще се състоят на 28 ноември, както е предвидено. Според Al Jazeera, цитираща анонимен източник, Министерството на вътрешните работи предложило да се отменят. Засега няма потвърждение за това намерение, но… не е учудващо и успокояващо.

Защо не е учудващо? Ами срещу какво са протестите сега? Срещу хунтата. Срещу Генералния щаб (SCAF), който просто продължава режима на Мубарак.

Карикатура на бразилеца Карлос Латуф

Карикатура на бразилеца Карлос Латуф

Откакто военните са на власт след свалянето на Мубарак, организациите за защита на човешките права докладват увеличаване на нарушенията. Генералният щаб беше обещал да предаде властта на цивилните, но… вече месеци наред закъснява. Доста хора се опасяваха, че SCAF ще направи всичко възможно да отложи парламентарните избори (отменени вече веднъж…). И тези безредици, продължаващи вече 6 дни, изглеждат точно навреме: какъв по-добър претекст за отлагане на изборите от “сложна вътрешна обстановка”?

Защо е обезпокояващо? Ами защото хората са разделени. Защото хората са уплашени за бъдещето. Защото някои се опасяват, че ако SCAF си тръгне сега, няма да има кой да управлява Египет през преходния период. Но пък, ако SCAF не си държи на думата и отлага изборите, това означава, че протестите в “Тахрир” биха придобили огромен обхват: хунтата се настанява начело на държавата и Египет се превръща във военна диктатура.

Тези избори са първата стъпка към демокрацията, за която умряха стотици от януари насам. Дори и обстановката да изглежда много неподходяща за провеждане на избори, тяхното отлагагне изглежда по-лошата опция…

[Избори в Тунис] Целта оправдава средствата…

Standard

Въпреки многобройните конкурентни листинги, доста прилики са отбелязани между различните страни. Окончателният край на стария режим е искан от всички, както и борбата срещу корупцията. Социално-икономическите теми, като създаването на работни места и подобряване на социалните помощи, са също присъстващи.

Дори и ако са успешни за момента, първите свободни и честни избори в свободен Тунис, обаче срещат няколко несигурности и хлъцвания. Един от най-важните е внезапната поява на пари в кампанията. Властите не можаха да контролират с необходимата строгост финансирането на партиите. Резултат: обвинения, особено срещу Ан-Нахда, обвинена, че е подкрепена от трети страни. Ислямската партия отрича, разбира се, посочвайки, че е забранена в Саудитска Арабия и Иран. В същото време, много от кандидатите на Ан-Нахда са раздавали храна и лекарства по време на предизборни срещи с гражданите, както и бизнесмени, записани като независими кандидати не се колебаха да си отворят портфейлите в замяна на обещание за гласуване.

Continue reading